4 – лаборатория иши қИСҚа туташган ва фаза роторли асинхрон машиналарининг тузилишини лаборатория шароитида ўрганиш

салт ишлаш режимида двигателнинг қувват коэффициенти

cоs₀ = Р₁₀/(3U₁I₁₀) (5.5)
I₁₀ токи билан U₁ кучланиши орасидаги фазалар силжиш бурчаги (град)
₀= arcоs₀ (5.3)
бунда k_т - ток трансформаторини трансформациялаш коэффициенти; С_w– ваттметрни бўлинма қиймати, Вт/бўл.
Хисоблаш натижалари 5.1-жадвалга киритилади.
5.1-жадвал

Салт ишлаш тажрибаси

Қисқа туташув тажрибаси

Ўлчовлар

Хисоблар

Ўлчовлар

Хисоблар

U1, В

I10, А

Р, бўл.

Р10, Вт

соs0

0, град

UК, В

I1К, А

Р, бўл.

Р1К, Вт

соsК

zК, Ом

хК, Ом

rК, Ом

r, Ом

Қ и с қ а т у т а ш у в т а ж р и б а с и н и ў т к а з и ш. Уланиш схемаси аввалги тажрибадагидек бўлади (5.1-расм). Двигател валини шундай махкамлаш керакки, у умуман айланмаслиги керак. РНТ дастагини минимал холатга қў-йилади. Р5 ни улаб двигател ишга тушилади. РНТ дастаги ёр-дамида секин - аста кучланиш оширилади.

Бу холат қисқа туташган фаза токи ўзининг I_1ном қий-матига эришгунча давом этади. Ўлчов асбобларининг кўрсаткичлари 6.1-жадвалга киритилади. Сўнгра двигател узилади ва хисоблар бажарилади: қисқа туташув қуввати (Вт)
Р_1k = Р k_тСw (5.4)

қисқа туташув режимида двигателнинг қувват коэффициенти

cоs_k= Р₁/( 3U_kI_1ном ) (5.5)
қисқа туташув режимида двигателнинг тўла қаршилиги (Ом)
z_k=U_k/I_1ном (5.6)

қисқа туташув режимидаги актив ва индуктив қаршиликлар (Ом)

r_{k 50}= z_kcоs_k (5.7)
x_k = (5.9)
ишчи хароратга келтирилган чўлғамлар қаршилиги (Ом): қисқа туташув режимида двигателнинг актив қаршилиги
r_k= r_{k 50}[1+ (_иш-50⁰ )] (5.9)
ротор чўлғамининг актив қаршилиги
r =r_k­ – r₁ (5.10)
бунда  - 0,004 алюминий ва мис учун харорат коэффициенти; _иш – двигател чўлғамларининг ишчи харорати (двигател пас-порт катталикларда кўрсатилган), С; r₁ – ишчи хароратдаги статорнинг фазавий чўлғамларининг актив қаршилиги (двигател паспорт маълумотларида кўрсатилган), Ом.
Натижалар 5.1-жадвалга киритилади.
Соддалаштирилган айланма диаграммани қуриш. Ка-мида 510 х 300 мм ўлчамли миллиметр қоғозда координата ўқларини чизилади (5.5-расм). Сўнгра ток масштабини m_i(А/мм) танлаб, ордината ўқига ₀ бурчаги остида салт ишлаш токи нинг вектори қурилади. Бунда ток векторининг узунлиги (мм)
(5.11)
салт ишлаш нуқтаси деб аталувчи Н нуқтадан, абцисса ўқига параллел бўлган тўғри чизиқ ўтказилади. Унда токлар айланмасининг диаметрига тенг НС кесма ажратилади (мм):
D_i= (U_1ном/x_k) m_j (5.15)
Ток масштаби m_j ни танлашда, диаметр D_i ни 500 мм дан кичик бўлмасликка интилиш керак.
НС кесмани икки тенг қисмга бўлиб, О₁ нуқта олинади, у токлар айланмасининг марказини белгилайди. Бу нуқтадан 0,5D_iрадиусда ярим айлана ўтказилади. , кес-манинг ўрта қисмидаги F нуқтадан перпендикуляр чизилади ва унда қуйидаги кесмалар белгиланади
(5.13)

2.2-расм. Уч фазали асинхрон двигателнинг соддалашган айланма диаграммаси

Н нуқтадан F₁ ва F₅ нуқталаридан ўтувчи хамда ток айланмасининг Т ва К нуқталарида кесишгунча чизиқ тортилади.
Т нуқта сир панишнинг s= қийматига мос ке-лади. НТ тўғри чизиғи эса электромагнит момент ва қувватнинг чи-зиьи хисобланади. Қисқа туташув нуқтаси деб аталувчи К нуқта, сирпанишнинг s = 1 қийматига мос келади. НК тўғри чизиғи эса фойдали қувват чизиғидир.
Ордината ўқида, диаметрда бўлганидек, двигател қувват коэффициентини аниқлаш учун диаметри 0 = 100 мм бўлган ярим айланма қурилади.
С о д д а л а ш т и р и л г а н а й л а н м а т о к
д и а г р а м м а с и ё р д а м и д а д в и г а т е л н и
и ш ч и х а р а к т е р и с т и к а с и н и қ у р и ш. I₁=1,5I_1ном ток вектор узунлигини аниқлаб уни кесмага = 1,5 I_1ном/м_iни холатда қўйиб ва D нуқтасидан абцисса ўқига перпендикуляр ўтказиб, айланма ток диаграммасини ишчи участкаси D_а кесмаси билан чегараланган топилади. Худди шундай усул билан диаграммани шу қисмини бундан 3 марта катталаштириб алохида диаграмма қурилади (6.3-расм).
НD ёйи 3 D_i /5 га тенг радиусда ўтказилади. 0 150 га радиусда бажарилади. Актив ва электромагнит қувват чизиқларини қуриш учун кесмаларини аниқ ўлчаш керак ва ишчи участкага қуриш учун уни уч марта кўпайтириш керак. Ишчи участкадаги двигател пара-метрларини аниқлашда токнинг масштаби уч марта камайтирилади. Яъни m_i= m_i /3. Сўнгра кесмалар қатор узунлиги хисобланади. Двигател хар хил юклангандаги статорнинг экви-валент токи: = 0,5 I_1ном. 0 нуқтани булар билан бирлаш-тириб НD ёйигача давом эттириб, D₁, D₅, D₃ нуқталар хосил қилинади. Бу нуқталардан абцисса ўқига перпендикуляр ўтказиб, а₁, а₅, а₃ нуқталар топилади. Олинган кесмалар узунлигини ўлчаб текширилаётган двигателни ишчи харак-теристикасини қуриш учун зарур бўлган кўрсаткичлар аниқ-ланади: келтирилган қувват (Вт)